Забележителното усещане за посока при мравките

Някога изследователите са смятали, че мравките могат да се ориентират само като следват едни и същи ориентири на фиксирани позиции - концепция, известна като Егоцентрична пространствена обработка. Но какво точно означава това? Терминът "его" произлиза от гръцката дума за "аз", а "центричен" се отнася до това, че е в центъра на представянето. Казано по-просто, смяташе се, че мравките могат да разпознават средата си само от една-единствена гледна точка.

Помислете за следното: ако една мравка бъде накарана да върви настрани или с главата надолу, тя привидно ще загуби пътя си. Това накарало учените да подчертаят ролята на феромоните в навигацията на мравките, тъй като се оказало, че мравките разчитат в голяма степен на антените си (подобни на обонянието им) за придвижване.

Нови идеи от изследванията

 

Антоан Вистрахизследването на мравките Cataglyphis Velox в испанската пустиня разкрива, че тези мравки са способни на забележителни навигационни подвизи. Те могат да запомнят пътя си и дори да се движат назад, като се справят със завоите и препятствията в обратна посока. Това означава, че телата им се движат в посока, обратна на пътя, който помнят, подобно на шофиране на заден ход - трудна задача.

Тази способност се оказва полезна, когато мравката трябва да издърпа тежък предмет назад, да го пусне, за да изследва околността, и след това да се върне, за да го вземе обратно. Това показва, че мравките притежават отлична краткосрочна памет, която им позволява да запомнят и да проследяват стъпките си.

Усъвършенствани техники за навигация

С течение на времето ентомолозите - специалисти в областта на изучаването на насекомите, произлизащо от гръцката дума "ентомон" - са забелязали, че мравките могат да броят стъпките си или да разпознават светлината.

Наличието на оцили - три малки очи на главите на крилатите мравки - служи като допълнително доказателство за способността на мравките да се ориентират на базата на светлината. Тези очички функционират подобно на компас, като показват позицията на слънцето и потвърждават, че мозъкът на мравките е устроен да използва светлината като навигационен фар.

Сложни същества, а не прости роботи

 

Това, което прави изследването особено поучително, е разбирането, че мравките са много по-сложни, отколкото се е смятало досега. Те използват множество мозъчни области, за да се ориентират в своя свят, което доказва, че не са просто прости, безмозъчни роботи, а сложни и комплексни същества.

Благодарим ви, че се присъединихте към това изследване на забележителното чувство за ориентация при мравките. Моля, споделете мислите си в коментарите и ни уведомете за собствените си наблюдения върху колониите от мравки или в природата.

Този запис беше публикуван в Ant biology. Добавете отметки към permalink.

Вашият коментар

bg_BGБългарски